Уважаеми съграждани,
българи,
Днес си спомняме за великото дело на Васил Левски. Днес скърбим за Левски...
Отбелязваме 152 години от обесването на Апостола. На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на София турските власти извършват един от най-трагичните актове в историята на българската борба за национално освобождение – обесването на Васил Левски.
Но този скръбен ден остава в паметта на българския народ като символ на несломимата воля за свобода и независимост.
И днес, 152 години след неговата гибел, всичко у Васил Левски звучи съвременно и актуално.
Той изпреварва времето си, показвайки как трябва да се гради силно общество. В развихрената борба той няма свои страсти, свои лични удоволствия. В играта между живота и смъртта, между робството и свободата, той забравя себе си...
Неговото духовно наследство е събрало вечни идеи. Левски създава съвършената хармония между делата, мислите, хората, писаните и неписаните идеи. Той обикаля и създава връзките в народното дело. Васил Иванов Кунчев е български национален герой. Той е българският Апостол на свободата, организира и разработва революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество.
И сме горди, и трябва да помним, че пътят на най-великия герой на България минава и през Разлог, в Кипревата къща, и създава с още 12 наши съграждани революционен комитет през 1869 година.
Наричат го Дякона, Апостола, той е легендарният герой на Възраждането. И става жертва и курбан за делото, и за свободата. Споменаването му винаги е напомняне за българския идеал. Той се сраства с него. И в този момент се промъква надеждата, че по мъничко от Апостола на свободата живее във всеки от нас.
В Левски ние се взираме и виждаме нашето бъдеще. Неговият образ би следвало да покаже и сега какво сме, не какво не сме.Нашето отрицание за хиляди неща, дори отричането на живота, който живеем, често е толкова безсмислено упорито...
И той, Дякона, продължава да бъде скитникът-сеяч на надежда и утеха за българите.
Защото Левски успява да събере и тези, които се противят на вярата и безверието си.
Да ги накара заедно да работят за България.
Апостола е носител на вкоренената надежда, че народът български може. Той ни е любим, той ни убеждава, че сме живи и съществуваме.
Мечтаем чрез него.
За него – Дякона, Левски, Апостола на своботата трябва да говорим с благодарност. Защото на неговите рамене нашата свобода покълна като себеотрицание и себеотдаване.
Поклон пред светлата му памет!
18.02.2025,
Красимир Герчев,
Кмет на община Разлог
Заб. В текста са изполвани цитати от Захари Стоянов и Дария Захариева