Поход на признателните потомци, венци и цветя пред гроба на героя положиха кметът на община Разлог Красимир Герчев, признателна Елешница и жители от родното му село Стойките.
Всяка година през октомври село Елешница приема гости от село Стойките, смолянското село, където през 1890 година е роден Стефан Чернев в многодетно семейство. Той е най-малък от петимата си братя и от малък закърмен с подвизите на героите, вдъхновен е от Петко войвода.
На 5 октомври 1912г. 27-и Чепински и 39-ти Солунски полк от трета Родопска бригада започват своята освободителна мисия, като настъпват от района на Велинград в обща посока към Разлог и Неврокоп. От 39-ти пехотен полк изпращат на разузнаване група от 12 войници - доброволци, сред които и Стефан Чернев.
На 8 октомври 1912г. разузнавачите достигат село Елешница в Разложката котловина.
По същото време там пристига чета от двадесетина бойци, изпратена от войводата Христо Чернопеев, защото има сведения, че изтеглящият се турски аскер ще нападне село Елешница.
Войниците и четниците се подготвят за бой, с ясното съзнание, че трябва да спрат на всяка цена турските войски , за да не се допусне разграбването и опожаряването на селото, докато пристигнат главните български сили, които се намират на 7-8 километра.
В утрото на 9 октомври 1912г. турската войска, която стократно превъзхожда българската, обкръжава Елешница и започва неравностоен бой, в който се проявява героизмът на Стефан Чернев.
''Войникът Стефан Чернев от Стойките е залегнал на пътеката вляво от Палагини скали, и със свръхчовешка воля се бори и отбива напада на противника. - разказват очевидци. - Никой отникъде не може да му се притече на помощ и той добре разбира това. Би се вероятно повече от 3 часа. Най-накрая му свършиха патроните. Тогава две вражи кюмета се надигнаха към него. Самотният български войник на пътеката скочи прав, взе позата за бой с нож и по всички правила, тренирани в казармения плац, започна да се върти встрани и кръгом и да отбива ударите с нож и приклад."
„Онова, което бях видял на казармения плац, беше нищо спрямо това, което сега гледах – Стефан удряше, мушкаше и ръгаше, сякаш си казваше: „За мама, за Енка, за чановете, за Перелик, за неродения ми син, за цялата българска земя”. Свирепият ръкопашен бой стана жесток. Всяка кратка секунда носеше нечия смърт.“
Единствен изход е смъртта.
И няма да се дам, макар със писък
куршумите край мене да летят.
Защо, защо пристъпвате тъй бавно?
Приготвил съм ви – и приклад, и щик.
Но няма да развея бяло знаме
и няма да отроня нито дума, нито вик.”
И той размаха пушката, с която
въртеше се на всичките страни.
Но бяха много пустите душмани
и го набучиха. И рукна много кръв.
След туй го вдигнаха над себе си -
над фесовете и над своя ръст.
И не разбираха, че скоро
ще познаят и позор, и мъст.
А скалите, Палагиини, мълчаха.
От мъка пукаха се. И плачеше гората.
Боже, защо не слезеш на земята
и венчаеш поборника за свободата?
„В един миг всички дълги ножове се спуснаха наведнъж към самотния български войник и го пронизаха едновременно от няколко страни. Главата му клюмна наляво, отправяйки сякаш последен поглед към Родопите. И тогава се случи още нещо, което размъти моя мозък докрай.
От крайната къщица се мярна една сянка и от там излезе стара жена, която без страх тръгна към насочените дула – с брадва и колче в ръка.. После разбрах името й – баба Вела. Като наближи потъналото в кърви мъртво тяло на Чернев, зарида, зави, та сърцето ми се разкъса:
– Кой си ти, сине? – зарида задавено баба Вела. – Кой си ти, дето ни защити? Тук Елешница ще изгради паметник.“
Стефан Чернев загива мъченически, но Елешница е спасена...
И Елешница издига паметник...
Днес признателните потомци – ученици, учители, жители на Елешница и гости от с. Стойките, кметът на община Разлог Красимир Герчев, зам.-кметът Славчо Фарфаров, кметът на село Елешница Владимир Фръндев изминаха пътя до паметника на безсмъртния син на България.
И се поклониха.
Мъченическата смърт и биографията на Стефан Чернев припомни читалищният секретар Йоана Георгиева.
Венци и цветя. Минута мълчание и признателност – дълбока, синовна – от кмета на община Разлог и кмета на с. Елешница, от потомците от с. Стойките, от ученици и учители, от жители и гости на село Елешница.
Високо над Елешница, на лобното място на героя, се извисява самотен бор и паметна плоча, за да се помни – свободата на Елешница и България е извоювана с кръвта на знайни и незнайни воини.
Всяка година, през октомври, две села се отправят към лобното място на своя герой Стефан Чернев – да се помни и предава примерът му от поколение на поколение.